Историците не случайно считат битката за височините Сийлол край Берлин от 1945 за най-големия артилерийски обстрел в историята на човечеството. Било е краят на Втората световна война и на практика тези възвишения намиращи се на около 70 километра от Берлин са последната реално защитима линия преди немската столица. Превземат ли ги руснаците си откриват пътя към града. Затова те докарват към 9000 артилерийски оръдия.
Обстрелът започва на 16 април и за 30 минути са изстреляни 500 000 снаряда и ракети "Катюша" (по приблизителни оценки). За сравнение - през 1944 при съюзническата атака срещу защитната линия Густав в Италия са използвани "едва" 2000 оръдия и са изстреляни 174 000 снаряда за 24 часа. В битката за Сома от Първата световна война са използвани 1537 оръдия и са изстреляни милион и половина снаряда за 4 дни.
Защитниците на Берлин (от самия град до височините Сийлол) са наброявали по-малко от 150 000 човека. Съветският обстрел (500 000 снаряда и ракети!) би трябвало да ги смаже, но всъщност германците търпят доста малко загуби. Защо? Защото са си научили урока. Руснаците действат по вече установена тактика и до края на войната отказват да я променят. Германските генерали знаейки какво предстои изтеглят всички войници от първата защитна линия и силно ограничават бройката им на втора линия. Самият руски генерал Васил Кузнецов признава, че са действали по учебник и не са постигнали нищо съществено - "те се изтеглиха на 8 километра, артилерията ни удари всичко друго, но не и врага."
Окопите са смазани, руските войници тръгват напред, но те и танковете им имат големи проблеми да се придвижват през калта (за която до голяма степен е отговорна и масивната артилерийска бомбардировка). Търпят тежки загуби от германците. За няколко дни загубват 33 000 човека, докато немците губят 12 000. Все пак благодарение на големия си брой руснаците превземат височините Сийлол на 19 април. Останалото е история - Червената армия влиза в Берлин, Хитлер се самоубива на 30 април, а Германия капитулира на 8 май.