Loading...
 

Битки, фронтове и фракции

Реални планове за построяване на „Звезда на смъртта“

admin 24.12.2023

И на вас ли ви е писнало от Витлеемската звезда? Да поговорим тогава за "Звездата на смъртта". Тя се появява във няколко филма от франчайза "Междузвездни войни" - зловеща космическа станция способна да разруши цели планети. Но отвъд фантастиката, някой някога пробвал ли се е да направи наистина нещо подобно? Отговорът е "да".

След падането на нацистка Германия, американски експерти се докопват до много от технологиите на Третия райх (до останалите се добират руснаците). Според статия излязла през 1945 в Life, в американски ръце попада немски план за построяването на станция в орбита около Земята. Той датира още от преди началото на Втората световна война и над него е работел Херман Оберт, бащата на ракетостроенето, който ще разработи бойната ракета V-2 за Германия и Saturn V за САЩ. Първоначално идеята на тази немска станция е мирна – да служи като база за презареждане на кораби и изследване на космоса.

Немска космическа станция

С избухването на войната обаче плановете се изменят. Нацистите решават, че станцията трябва да бъде гигантско огледало, което да пържи враговете от ниска околоземна орбита. Пречката пред осъществяването на тази идея е, че по онова време няма мощни ракети способни да изведат частите от станцията в космоса.

Немско космическо огледало

Руснаците стигат по-далеч в реализирането на своите планове и са първите направили нещо реално по въпроса за космическите бойни сателити. На 3 април 1973 от космодрума Байконур е изстреляна научната станция Салют 2. Това обаче е лъжа. Тежката ракета Протон всъщност носи апарат наречен „Орбитална пилотирана станция 1“ (ОПС-1). Идеята е по-късно на тази малка станция да се качи и екипаж.

ОПС-1 тъкмо се отделя от ракетата-носител, когато Протон-а избухва. Бойната станция също е унищожена. Тук любителите на конспирациите могат да развият идеята, че това всъщност е саботаж дело на американците…а защо не и на извънземните.

СССР не се отказва. След ОПС-1 следва ОПС-2, която е успешно изведена в орбита. На нея има 23 милиметрово оръдие и 32 снаряда, което е взето от бомбардировач Ту-22. С това оръдийце естествено никакви щети не могат да причинят на цели намиращи се на Земята. Неговото предназначение е да защитава станцията от приближаващи се вражески сателити и кораби.

Руснаците дори успешно изпращат екипаж на ОПС-2, който прекарва известно време на станцията. Не смеят да пробват оръдието, докато хората са там. Дават му команда за автоматична стрелба едва след като космонавтите се връщат на Земята. Тестът е успешен. Руските инженери планират следващите версии на ОПС да са въоръжени с ракети. В крайна сметка обаче целият проект е изоставен заради нерентабилност – непилотираните сателити вършат доста по-добра работа за военни и разузнавателни цели от управлявана от хора станция.

Да видим какви са ги вършели и американците. През 80-те години започва да се развива програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, която неофициално медиите наричат „Междузвездни войни“ като едноименната фантастика. Целта е в орбита да се разположат сателити, които да прихващат и унищожават съветските балистични ракети. Това е средство за защита, но през 1989 излиза информация, че програмата е включвала и оръжия за нападение.

Ставало е въпрос за сателит въоръжен с електромагнитно оръдие. Чрез електромагнетизма снарядите се ускоряват до невероятна скорост.

Американски боен сателит

Този тип оръдия вероятно не са стигнали до космоса (макар че не можем да бъде сигурни, казва ли ти някой), но са тествани на Земята и могат да бъдат прикачени на морски бойни кораби.

За сега това е всичко, което знаем, че е достоверно относно плановете за въоръжаване на космоса. Има много слухове за много други оръжия и в някои от тях може би има частица истина. Дали САЩ, Китай или някое друго земно правителство или организация вече нямат „Звезда на смъртта“, която може да унищожи половината планета? Дори и да нямат, сигурен съм, че военните все така мечтаят да се сдобият с такова оръжие. Както се казва – опитите продължават.

Източник



Може да ме намерите в Mastodon