Тази статия е посветена на митологичните същества известни на английски като tommyknockers. Не съм сигурен дали "томичукалата" е най-правилния превод на български език, но използвам тази дума, защото така е преведен един роман на Стивън Кинг, носещ същото име.
Тези "чукала" са малки създания подобни на гноми, които живят в пещери под земята и често се навъртат из галериите на човешките мини. Мнозина миньори в миналото вярват в тяхното реално съществуване. Няма да се изненадам, ако и днес има хора, които продължават да вярват.
На цвят томичукалата са зеленикави, но не винаги миньорите ги виждат, много пъти просто усещат присъствието им...или поне така си въобразяват. Понякога ги чуват как почукват по стените на галериите - от там идва и името им. Обикновено щом хората чуят въпросните почувания, хукват да бягат към повърхността. Смята се, че по този начин томичукалата предупреждават за надвиснала опасност като срутване например. Твърди се, че всеки, който е пренебрегнал предупрежденията, е платил за това с живота си. Има една легенда за двама копачи в дълбока галерия, които чули тропанията на едно томичукало. Единият миньор решил, че това са естествени звуци, няма никакви създания и всичко са врели-некипели. Другият обаче веднага се изнесъл от галерията, която след малко се срутила. Невярващият миньор загинал. Историята не свършва обаче до тук. Оцелелият миньор продължил да работи в същата мина и след време другите миньори го чули един ден да вика името на загиналия колега. След малко го намерили да лежи мъртъв на пода. Дали просто е получил сърдечен удар? Или по-рано загиналият миньор, онзи, който не вярвал в томичукалата, се е върнал като призрак и за отмъщение е убил своя другар?
Томичукалата могат да се считат за добри паранормални същества щом предупреждават миньорите за надвиснали опасности. Но както много други паранормални същества и те са противоречиви по природа. Понякога изяждат обяда на миньорите или пък им крият инструментите. В горната история споменах, че загиналият миньор се е завърнал като дух. Има истории, в които самите томинокърс могат да приемат формата на някой умрял човек. Или пък да му призоват духа от отвъдното. Зловещо, а!
Понякога в тунелите се появява странна светлина, която внезапно може да приеме човешка форма, а след това да се разпръсне в бяла мъгла. Някои казват, че тези наблюдения са комбинация от подземни газове, прах и човешко въображение. Други отново намесват томичукалата. Във всеки случай по-добре си плюйте на петите - дори и да са "просто газове", наличието им в галериите може да е много опасно и да доведе до натравяне или експлозия, в зависимост от вида на газа.
Миньорите, които вярват в томичукалата, гледат да се отнасят с уважение към тях, дори и когато правят пакости. Ако се ядосаш и ги хулиш, може не просто да спрат да те предупреждават за опасности, а направо самите те да те наранят. Ако обаче ги почиташ, ще те отведат на някоя богата златна жилка.
Шропшър е графство в западна централна Англия и в него има една мина, която е изоставена от около 200 години. Казват, че в нея все още има злато, но входът ѝ е зазидан. Според легендата това е заради един злощастен опит за добиване на злато. Веднъж седмина мъже се спуснали в запустелите галерии. Скоро започнали почукванията. Четирима от групата се сетили за историите за томичукалата и се върнали назад, като докато бягали към изхода видели и самите гноми. След малко галерията се срутила. Останалите трима никога повече не били видени - живи или мъртви, телата им не били намерени от спасителните екипи.
В различни части на света има множество подобни легенди. Една от най-забележителните идва от древен Рим. В онези времена мнозина от миньорите не са били под земята по своя воля. Те са били роби, които насила са карани да добиват злато. Томичукалата или по-точно съотвеният им римски еквивалент са изпитвали жалост към нещастните роби и са им помагали при работата.
Бих желал да завърша настоящата статия с едно друго миньорско суеверие, за което не помня дали се свързваше с томичукалата или беше нещо отделно. Както знаете, в много съвременни мини има платформи подобни на асансьори, с които миньорите преминават на различни нива. Разказва се за случаи, в които всички виждат че платформата е на тяхното ниво и някои миньори тръгват да се качват на нея, но пропадат в шахтата - платформата вече я няма, тя е била нещо като призрачна проекция. Затова много от суеверните миньори внимателно проверяват с един крак дали асансьора е истински или опасна свръхестествена измама.
А романа на Стивън Кинг, който споменах в началото? Макар това да е един от любимите ми автори, точно тази книга не съм чел. След настоящата статия смятам по-скоро да си я намеря. А дали някога ще посмея да посетя мина - изоставена или работеща? ЕДВА ЛИ!!!