Идеята, че можем да четем мислите на другите хора, вероятно съществува още от древността. Самият термин "телепатия" обаче е сравнително нов, той е въведен през 1882 г. от английския поет агностик и любител психолог Фредерик Майерс (1843-1901).
Майерс изпада в класическа за времето си викторианска криза на вярата. Той е добре подсигурен финансово, син е на член на духовенството, има и широк кръг социални контакти с творци и философи. Всичко това, свободното време и досегът с различните идеи, го карат да се осъмни в постулатите на християнската църква. Две са личностите разклатили най-силно вярата на младия поет, като и двамата са агностици. Философът Хенри Сидгуик, който е ръководител на Майерс, докато той следва в университета в Кеймбридж и писателят Джордж Елиът.
Портрет на Майерс нарисуван от Уилям Кларк Уонтнър:
Житейската криза на Фредерик Майерс се задълбочава още повече, когато неговата любовница Ани Елиза Маршал се самоубива. Това го кара да се обърне към света на спиритуализма в опит да се свърже с душите на починали личности. За много хора с разклатена християнска вяра, спиритичните сеанси, са емпиричното доказателство, че все пак има нещо след смъртта, макар то да не е това, което ни обещават поповете.
В онези години във Викторианска Англия спиритуализмът е нещо като масова мода, един вид нова народна религия, неформална и незакостеняла като официалната църква. Алфред Ръсел Уолъс е пламенен защитник на тези вярвания, за голяма досада на Чарлз Дарвин, другия откривател на теорията за еволюцията. Другият откривател!? Предполагам винаги сте си мислили, че идеята за еволюционното развитие е дело само и единствено на Дарвин. Не е точно така, Уолъс дори пръв публикува тази теория. Защо тогава всички свързват еволюцията само с Дарвин? Чудя се дали Уолъс не е изтрит от историята именно заради спиритичните си увлечения...
Друг известен почитател на спиритуализма е изобретателят Кромуел Варли, който допринася много за създаването на телеграфа и прокарването на трансатлантически кабел свързващ Европа с Америка. Физиците Оливър Лодж и Джон Уилям Стрът също най-малкото са били с отворен ум и положително настроени към идеите проповядвани от спиритуализма. Въпреки подкрепата на тези известни личности, още тогава като контра-теза е съществувал крайния скептицизъм, който в следващия век ще се развихри до толкова, че самият той ще заприлича на култ. Спиритуализмът никак не е бил подпомаган и от факта, че е било пълно с евтини номера и измамници-шарлатани целящи да ограбят парите на лековерните. Поради тези причини Майерс не обявява публично своите увлечения в сферата на парапсихологията.
Вместо това поетът организира сравнително затворено общество, целящо да сложи изследването на паранормалното на сравнително научни основи. В него участват някои забележителни личности от Кембридж, включително и вече споменатият Хенри Сидгуик. Вместо за призраци, те говорят за "неилюзорни фантазми" (veridical phantasms), а обладаните от духове къщи наричат "фантазмогенетични центрове" (phantasmogenetic centres). В този кръг от приятели и любители паранормални изследователи стигат до извода, че зад свръхестествените феномени стои някаква непозната, но напълно естествена "психична" сила. От тук Майерс стига до извода, че тази сила има и други проявления, включително и това, което той ще нарече телепатия свързвайки двете гръцки думи τηλε, означаваща „далечно разстояние“ и πάθεια означаваща „чувство“.
Почвата в онези години е благодатна, за да покълне една такава идея. Едно след друго се появяват все по-невероятни изобретения. Телеграфът, фотографията, телефонът. Мнозина изобретатели твърдо вярват, че съвсем скоро телепатията ще бъде официално доказана и ще се предлагат устройства, който да помагат на хората да я практикуват. Дори самите Томас Едисон и Никола Тесла са положително настроени към идеята, че това е възможно. Това обаче не се случва и отново скептиците вземат връх, а и идват тежки години, световни войни, борсови крахове.
Телепатията, след кратко пребиваване в покрайнините на сериозната наука, отново е изритана далеч в дълбоката научна провинция. Един от малкото, които в първите десетилетия на ХХ продължават да изследват тази тема е американецът Джоузеф Банс Райн. Той провежда своите изследвания в университета Дюк в Северна Каролина. Именно на Райн дължим пък термина "парапсихология" - изследването на психични феномени непризнати от официалната психология. Един от най-известните му експерименти са с карти с различни символи. Те първоначално са скрити от участника в опита, който трябва да "види" символите преди картите да бъдат обърнати.
След Втората световна война имаме нов подем на науката и техниката, както и на свободата на личността и демокрацията (е, поне в част от света). Новите изобретения и научни пробиви са навсякъде. Усъвършенствани радари и доста точни краткосрочни прогнози за времето, случайното откриване на микровълновите ефекти на един американски боен кораб и прилагането му в микровълновите печки, разбиването на атомното ядро (и за жалост атомните оръжия), преминаването на границата на звука от свръхзвуковите самолети, изпращането на човек в космоса, в последствие развитието на лазерите, полупроводниковата и изчислителната техника и т.н. и т.н. безброй постижения.
Хората отново започват да вярват, че телепатията е зад ъгъла. Все пак човечеството създава летящи машини движещи се по-бързо от скоростта на звука, други машини политат в космоса, разбито е "неделимото" атомно ядро. Все неща считани за невъзможни. Тогава защо телепатията да продължава да е невъзможна?
Писателите-фантасти се заиграват с тази тема. Тя е основна идея в книгата на Артър Кларк "Краят на детството" (Childhood’s End) излязла през 1953 г. В това произведение извънземните се свързват с хората, не заради нашите технологии, а заради потенциала ни да развием нашите психични умения.
През 60-те години се появява и хипи движението, в последствие и така нареченото Ню Ейдж. Млади хора говорят за духовно просвещаване, издигане на по-високо астрално ниво, единение със Вселената, отваряне на третото око и т.н. Телепатията също е част от репертоара на Ню Ейдж, но за разлика от писателите-фантасти, младите хипита не разчитат на техниката, а на други методи. Често пъти всичкото това "единство със Вселената" се постига чрез приемането на различни наркотични вещества.
Каква е манията по психичните явления в средата на ХХ век може да се види от следната любопитна история. През 1968 година в Москва се организира конференция по "техническа парапсихология" с делегати от цял свят - основно психиатри, психолози и биоинженери. Това събитие не е организирано от КПСС, комунистическата партия на СССР, а независимо от нея! Властите се опитват да прекратят провеждането ѝ, но не успяват поради страх от международен скандал - делегатите са вече пристигнали в руската столица. Конференцията се провежда, макар и вероятно КГБ агентите да са я дължали под зорко око, а след края ѝ на руските организатори вероятно са им "дърпали ушите". Но представяте ли си за какво говорим - в сърцето на най-могъщата комунистическа страна по онова време се провежда събитие без официалното одобрение на властите и без те да могат да го прекратят. До толкова е голяма манията по тези недоказани явления, че хората са готови да рискуват, само и само да имат форум, на който да обсъждат въпросната тематика. Между другото всяка нова ера си ражда новите термини и думи. Докато във Викторианска Англия призраците започват да се наричат "фантазми", в СССР и Източния блок парапсихологичните явления придобиват научно звучащото име "психотроника". А всякаквите медиуми, гадатели и все същите измамници и шарлатани стават "екстрасенси".
И макар апаратчиците от КПСС да не успяват да спрат знаменитата конференция от 1968 г., не си мислете, че дълго се дърпат и странят от вълната. Военните и в Източния и в Западния блок започват да експериментират с парапсихологичните възможности. В САЩ и СССР има редица тайни програми, чиято цел е да впрегнат редица феномени в полза на военно-промишления комплекс. Отдалечено виждане, телепатия, дори предсказване на бъдещи събития - военните са практици, а не закостенели скептици - пробват, пък може и да стане. Все пак ползата ще е огромна, ако успеят да разберат тайните на врага от разстояние, без да се налага да пращат шпиони.
А най-интересното е, че тези "свръх секретни" изследвания и на САЩ и на СССР са разгласяват почти веднага. Дори има предположения, че това е част от информационната война и дезинформацията. "Съвсем случайно" се разчува, че още през 1963 г. руският психолог Леонид Василиев от Ленинградския университет успява да осъществи телепатична комуникация между двама човека намиращи се на разстояние 1600 км - единият е в Ленинград, а другия в Севастопол. През 1968 пък се появяват видеокадри на екстрасенската Нинел Михайлова, която мести предмети само със силата на мисълта си. На Запад пък Ури Гелер (Uri Geller) огъва лъжици със силата на своя ум по телевизията.
Дали военните от двата блока нарочно не правят такива "контролирани изпускания на информация", за да накарат противниковия лагер на свой ред да хвърля пари и ресурси в безсмислени изследвания? Ето, че така се отваря нова глава в историята на телепатията - тя не е (само) цел за постигане сама по себе си, а оръжие в дезинформационната война. Впрочем за въпросния Ури Гелер винаги са съществували подозрения, че е нечий агент - я на ЦРУ, а на Мосад. Всичко си идва по местата...
През следващите години и десетилетия следва...още много от същото. Множество "тайни" военни проекти - например The Stargate Project на американската армия от 1977. Провеждат се още конференции, включително отново в Източния блок (1973, Прага). През 1974 в авторитетното списание Nature се прокрадва статия озаглавена "Предаване на информация при условия на сензорно екраниране", която на практика е с парапсихологична тематика. Макар редакторите в Nature да отнасят критика от маститите учени заради допускането на този материал до печат, това е показателно за духа на времето. Появят се още множество книги и филми, в които присъстват телепатичните способности - нека само ми припомним за Дани от "Сияние" на Стивън Кинг. Появяват се нови и нови шарлатани, така де - екстрасенси и т.н. и т.н.
Още много от същото и накрая...нищо. Телепатията за пореден път остава само едно недоказано твърдение, едно неизпълнено обещание. През годините след края на Студената война сякаш темата отново минава на заден план. Така стигаме до последните 2-3 години, когато изглежда тя е на път да се завърне и отново ни обещават, че телепатията е на една ръка разстояние. Кой ни го обещава? Илон Мъск и неговия чип, който се вгражда директно в мозъка! Изглежда този път обещанията са реалистични, но съм сигурен, че постигането на реална телепатия е изглеждало реалистично и на Фредерик Майерс в края на 19-ти век, на Артър Кларк през 50-те години на ХХ век, на участниците в парапсихологичната конференция в Москва през 1968 г...
Прави впечатление, че винаги телепатията и другите подобни идеи набират скорост във времена на силен научен и обществен подем. Парната машина , телеграфът и телефонът в Англия дават крила на спиритуализма. Техническите постижения на ХХ век довеждат до появата на психотрониката. Сега пък сме насред AI манията, ChatGPT, роботите и дроновете, електрическите и водородните превозни средства, микрочиповете в човешкото тяло и сливането ни с машините. Нямаше как да не се завърнат с пълна сила за пореден път телепатията и сродните идеи.
Идеята за телепатичното предаване на мисли има дълга и интересна история. В древността тази способност е запазена само за боговете и оракулите. Във Викторианска Англия ѝ дават име "телепатия" и я приравняват на една нога с духовете и привиденията. През Студената война я използват като дезинформация. Разглежда се на конференции и в научни списания. Сродните теми като духовете отдавна са изхвърлени и изчистени от същността ѝ като за сметка на това в този исторически период телепатия е слагана в една категория с извънземните и НЛО феномена. През 2024 се готвят да я осъществят с изцяло технически средства без капка свръхестествено. Дали достигнахме края на историята? И не само края на историята на телепатията, а според някои и на самото човечество понеже Изкуствения интелект ще ни изтреби до крак? Не знам, ще видим....
Тази статия се базира на този материал излязъл в философския сайт Aeon:
Както винаги, първоначалната ми идея това да е просто превод, отдавна се разми. Допълних статията с допълнителни сведения (основно от Уикипедия) както и с мои лични наблюдения, част от нещата от оригиналния материал пък останаха невключени. Благодаря, ако сте изчели всичко до край!