Джон I, известен още и като Джон Безземни е крал на Англия в периода 1199 – 1216 г. Той е най-малкият син на Хенри II и Елеонор Аквитанска. За разлика от по-големите си братя, въпреки че е любимец на баща си, той не получава от него нито едно от обширните владения на Плантагенетите във Франция, поради което и се появява прозвището му „Безземни“. Като дете Джон е разглезен, жесток и с честа промяна на настроенията.
Преди да стане крал, Джон за няколко месеца е управител на Ирландия, където прави всичко възможно, за да отблъсне и обиди ирландските благородници. Вече като крал, той прави същото, но с цялото си население. Налага поголовни данъци, за да покрие военната си кампания във Франция, която не върви никак добре. Казват, че за каквото Джон се сети, ще го обложи с данък.
Но всяко зло за добро! Кралските изстъпления водят до това, че на практика всички съсловия се надигат и през 1215 г. принуждават Джон Безземни да подпише Великата харта на свободите, известна още и като Магна харта. С този документ се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните, Църквата и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Така за първи път в английската история се ограничава кралската власт и се поставя началото на демократичното конституционно право.