Мари-Луиз Бернери се ражда през 1918 г. в Италия – страна, която само няколко години по-късно ще попадне под властта на Бенито Мусолини. Политиката присъства в живота ѝ още от детството. Баща ѝ, Камило Бернери, е известен анархист и непримирим противник на италианския фашизъм – позиция, която скоро принуждава цялото семейство да напусне страната. През 1926 г., когато Мари-Луиз е едва на осем години, семейство Бернери заминава в изгнание и се установява във Франция. Именно там тя израства в среда на политически емигранти, революционери и интелектуалци и постепенно започва сама да се включва в анархисткото движение.
Още през 30-те години Бернери започва да пише и редактира политически издания. Забележителна е лекотата, с която работи на няколко езика. През краткия си живот тя публикува текстове на италиански, френски, английски и испански и постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на европейското анархистко движение.
Испанската гражданска война променя живота ѝ завинаги. Докато Мари-Луиз продължава издателската си дейност, баща ѝ заминава за Испания, за да се присъедини към антифашистката борба. През май 1937 г. Камило Бернери е убит в Барселона. Смъртта му обаче не прекратява политическата дейност на дъщеря му. Напротив – тя продължава да пише, редактира и организира помощ за хората, пострадали от войната. Особено активно се занимава със съдбата на децата, останали без родители вследствие на конфликта.
След преместването си във Великобритания Бернери се превръща в една от водещите фигури около анархисткото издание "War Commentary". В разгара на Втората световна война списанието заема открито антимилитаристка позиция – нещо, което неизбежно привлича вниманието на британските власти. През 1945 г. Бернери и още трима редактори на изданието са арестувани и обвинени в заговор за подстрекаване на военнослужещи към неподчинение. Случаят срещу нея обаче се сблъсква с необичайна юридическа подробност. Един от останалите обвиняеми е нейният съпруг Вернон Ричардс, а според действащите тогава правила съпрузите не могат да бъдат разглеждани като участници в заговор един с друг. В резултат обвинението срещу Бернери отпада, докато останалите подсъдими са изправени пред съда.
Това преживяване не я отказва от политическата и издателската дейност. След войната "War Commentary" постепенно се превръща във "Freedom", а Бернери продължава да пише за анархизма, войната, тоталитаризма и бъдещето на обществото. Една от темите, които особено силно я интересуват, са утопиите. Тя не ги разглежда просто като фантастични описания на идеални общества, а като начин да бъдат разкрити политическите мечти – и опасности – на дадена епоха. Този интерес намира израз в най-известната ѝ книга, "Journey Through Utopia", публикувана посмъртно през 1950 г.
Бернери така и не получава възможността да развие идеите си през следващите десетилетия. През 1949 г. тя се разболява от вирусна инфекция и умира внезапно на едва 31-годишна възраст.
За толкова кратък живот биографията ѝ е необикновено наситена: детство в изгнание, възходът на фашизма, Испанската гражданска война, убийството на баща ѝ, Втората световна война, политически преследвания и непрестанна издателска дейност на няколко езика.
Мари-Луиз Бернери остава сравнително непозната извън историята на анархисткото движение. Но животът ѝ показва как една жена, която не доживява дори 32-ия си рожден ден, успява да премине през някои от най-бурните събития на XX век и през цялото време да продължава да пише, издава и защитава убежденията си.