В края на XIX век Америка трудно би могла да бъде наречена спокойно място. Гражданската война е приключила, робството официално е премахнато, но расовото разделение далеч не е останало в миналото. Индустриализацията създава огромни богатства, но и армия от работници, трудещи се дълги часове при тежки условия. Стачките често завършват с намесата на полицията, а социалисти и анархисти открито говорят за премахване на съществуващия обществен ред. А сред най-радикалните гласове на тази епоха се появява една жена – Луси Парсънс.
Точният ѝ произход и до днес е предмет на спорове. Смята се, че е родена около 1853 г., а самата Парсънс през живота си твърди, че има мексикански и индиански корени. Исторически изследвания обаче сочат, че вероятно е била от афроамерикански произход и може би е родена в робство. Сигурното е, че расовата ѝ принадлежност многократно се превръща в оръжие срещу нея.
Още по-необичаен за времето е личният ѝ живот. Луси се омъжва за Албърт Парсънс – бял мъж и бивш войник от армията на Конфедерацията, чиито политически убеждения постепенно се променят радикално. Двамата напускат Тексас и през 1870-те се установяват в Чикаго, където бързо се включват в зараждащото се работническо движение.
Луси не се задоволява с искания за малки подобрения на условията на труд. Тя постепенно възприема революционния анархизъм и вижда капиталистическата система и държавната власт като основни причини за бедността и неравенството. Работи като шивачка, пише статии, произнася речи и помага за организирането на работещите жени. Сред исканията на организациите, в които участва, са равно заплащане и по-добри условия на труд.
Но Парсънс е скептична към идеята, че проблемите могат да бъдат решени просто чрез избори. За нея необходимата промяна е далеч по-дълбока. И понякога реториката ѝ е стряскаща дори за част от останалите радикали. Тя открито защитава революционни действия и в някои свои текстове стига до призиви бедните да се научат да използват експлозиви срещу онези, които според нея ги потискат. Подобни изказвания превръщат Парсънс в една от най-наблюдаваните радикални фигури в Чикаго.
Събитието, което променя живота ѝ завинаги, настъпва през 1886 г. По това време в САЩ набира сила огромно движение за въвеждане на осемчасов работен ден. На 3 май полицията открива огън по стачкуващи работници край завода McCormick в Чикаго и убива поне двама души. За следващата вечер е свикан протест на площад Haymarket. Митингът на 4 май първоначално преминава спокойно. Албърт Парсънс е сред ораторите, но вече си е тръгнал, когато полицията се появява и нарежда събранието да бъде прекратено. Тогава някой хвърля бомба срещу полицаите. Следва хаос и безразборна стрелба. Загиват полицаи и демонстранти, а самоличността на човека, хвърлил бомбата, така и не е установена със сигурност.
Последвалият процес срещу осем анархисти се превръща в едно от най-противоречивите съдебни дела в американската история. Албърт Парсънс е сред обвиняемите, въпреки че няма доказателства той да е хвърлил бомбата или да е участвал непосредствено в нападението. Осъден е на смърт. На 11 ноември 1887 г. Албърт Парсънс, Август Шпис, Адолф Фишер и Джордж Енгел са обесени. Няколко години по-късно, през 1893 г., губернаторът на Илинойс Джон Питър Алтгелд помилва останалите живи осъдени и остро критикува начина, по който е проведен процесът.
За Луси смъртта на съпруга ѝ не слага край на политическата дейност. Точно обратното. През следващите десетилетия Парсънс продължава да пътува, да изнася речи и да публикува радикални текстове. Издава и редактира анархистки публикации, пише за положението на работниците, расизма, линчуванията и потискането на жените. Репутацията ѝ става почти легендарна. На полицията в Чикаго се приписва определението, че Луси Парсънс е „по-опасна от хиляда бунтовници“ – фраза, която прекрасно показва колко сериозно властите приемат една жена, въоръжена основно с думи, печатарско мастило и способността да събира около себе си тълпи. Полицията редовно следи проявите ѝ, а самата тя неведнъж е арестувана. Дори десетилетия след Haymarket Парсънс остава активна.
През 1905 г. тя участва и в основаването на Industrial Workers of the World (IWW) – радикална профсъюзна организация, която се опитва да обедини работници независимо от професия, квалификация или произход. Сред останалите известни фигури около създаването ѝ са Юджийн Дебс, Мадър Джоунс и Бил Хейууд.
Интересното е, че възгледите на Парсънс невинаги съвпадат дори с тези на други известни активисти от епохата. Тя например не се присъединява към движението на суфражетките. Не защото смята, че жените не трябва да имат право на глас, а защото според нея самото гласуване не може да реши класовия конфликт. Това е характерно за целия ѝ живот – компромисите рядко я интересуват.
Луси Парсънс продължава политическата си дейност практически до края. На 7 март 1942 г., вече близо 90-годишна, тя загива при пожар в дома си в Чикаго. Така приключва животът на една от най-противоречивите жени в историята на американското работническо движение – жена с неясен произход, съпруга на един от екзекутираните след Haymarket, журналист, профсъюзен организатор и революционен анархист. За едни тя е опасен екстремист, който открито оправдава политическото насилие. За други – безкомпромисен защитник на хора, които в края на XIX век почти нямат политически глас.
